Website summary: Изисквания към преподавателите През месец май родители и учители се заканиха за протести по повод на зачестилите прояви на физическо и психическо насилие в училища и детски градини. Родителите организират национални протести с изисквания за промени и мерки с цел ограничаване на проблемите и агресията, а учителите пък заплашиха със стачки, ако исканите промени станат факт. Първото изискване е за редовно минаване на психотестове за персоналът в градините и училищата, както и проверка на професионални и нравствени качества. Учителите се обиждат на това предложение, въпреки че би било полезно предвид натоварването и напрежението, на което са подложени през учебната година. Всяка отговорна професия задължава и изисква такива годишни проверки на физическото, емоционално и психично здраве на работника. Не е нито унизително, нито болезнено, а напротив – дори отговорно да се направи. Друг е въпросът как по-точно ще се разбере кои преподаватели са предразположени или вече са под сериозен стрес, кои са застрашени от т.н. "burn out" ("професионалнo изгаряне") и кои биха прикрили умората и стреса, за да запазят работата си. Бях изненадана да разбера, че се организират обучения за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, съгласно Наредба 12/01.09.2016 и Закона за предучилищното и училищното образование с поименен сертификат на тема "Синдром на професионалното прегаряне – Burnout". Програмата на обучението включва информиране за синдрома на професионалното изтощаване, разпознаване на признаци, лечение и възстановяване. А дали има практика училищните психолози да работят и с персонала, а не само с децата? И не само, когато има извънреден случай в училището? Второто изискване е във всяка стая, помещение, коридор и двор на градините и училищата да има камери с достатъчно висока резолюция и звук, за да могат родителите чрез онлайн достъп с парола, да имат възможност да наблюдават заниманията. Камерите в училищата започнаха да се въвеждат преди около 15 години и се учудвам, че все още има такива без никакви камери за наблюдение на територията на училище/ детска градина. Камерите са вече навсякъде и не бива да се приемат като заплаха. Обществени и работни места, спирки и метро станции, сгради и офиси отдавна са въвели използването на камери и сме ги приели в ежедневието си като нещо нормално (дори често не ги забелязваме). Работници навсякъде работят под постоянен (24/7) контрол на офиси, промишлени зони, сервизи и т.н. И едва ли някой ги е питал искат или не искат да бъдат снимани и наблюдавани. Да, учителската професия е мисия, признание, отговорност и любов. И учителите се ядосват, че се поставят под съмнение професионалните и личните им качества и ще се анализират човешките им реакции в различни ситуации. Друга идея е да има ограничение от 5 деца, за които да се грижи всяка медицинска сестра или педагог. В групите децата да са не повече от 20 и не повече от 20-22 в един клас в училище. Това е чудесна идея, но за съжаление липсват толкова преподаватели и детски учители, а бройката на деца в една градинска група може да надхвърля 35 деца. Родителите настояват още да се забрани гледането на телевизия в градините, а при прием родителите да имат право да придружават детето за няколко часа, докато то се адаптира в новата среда. За никой не е тайна, че децата масово гледат телевизия в детските градини и училищата. Друг е въпроса, че дори родителите доброволно закупуват телевизори, а после гордо се възмущават. Докато преди 20-30 години ни водеха за час в "киносалон" (стая с телевизор), сега във всяка стая в детска градина или училище има телевизор, който често работи по цял ден. Адаптивната програма за детските градини вече е въведена на някои места с цел по-успешно и бързо свикване в новата среда и режим за детето. Това разбира се си има своите плюсове и минуси. Относно проверките в училища и детски градини - знае се за тях дни или месеци преди да се състоят. Започват трескави подготовки за проверка, репетират, ремонтират и всичко минава гладко и безпроблемно. Каква е ползата от така нагласени и подготвени проверки? Може би именно това недоверие в институциите накара родителите да използват тайно подслушвателни устройства в дрехи и играчки на децата с цел да разберат дали има проблем, грубо отношение, насилие, агресия и т.н. Децата дори и да могат да говорят не смеят да споделят за проблеми, защото се страхуват или срамуват. Все по-често се появяват записи от записващи устройства, доказващи опасенията на родителите. За камерите в класните стаи Та по повод на камерите, които трескаво се поставят през летния сезон в някои училища и детски градини... Дали в училищата и в класните стаи да има камери за наблюдение е тема, която се разисква от доста време. Дали въвеждането на камерите в класната стая ще помогне да се подобри образователната система? Дали родителите ще могат в реално време да наблюдават учебния процес и да осъществяват виртуални посещения в класа на детето си? Дали това ще ги направи по-спокойни и по-информирани? А как биха се чувствали децата и преподавателите? Община Бургас се похвали, че повечето учебни заведения вече са снабдени с професионално денонощно видеонаблюдение в учебните стаи, коридорите, входовете и дворовете. Кметът на града Димитър Николов сподели, че камерите са изключително ефективни, но родителите имат странни искания като например да разберат дали детето се е хранило през деня, дали е пушило цигари в двора на училището и т.н. Важно е да се разбере правилно целта на поставянето на камери в училищата и класните стаи и да не се злоупотребява с добрата умисъл за осигуряване на по-добро, по-качествено и по-сигурно образование. Разрешаването на конфликтни ситуации и спорове чрез видеозаписи също е приоритет с важно значение – да се разкрие кражба, насилие, инциденти, тормоз, агресия. Родителите масово не познават децата си, поставени в училищна/ социална среда, различна от домашната обстановка - не знаят как се държат, как реагират и са склонни да ги защитават. Идеята за камерите възмущава по-голяма част от учителите и се заканват да стачкуват. Доверието и разговорите са чудесен метод за комуникация и разрешаване на проблеми, но дали е достатъчно и дали камерите не могат да бъдат допълнителен инструмент за превенция и проверка. Много от учителите приемат камерите като обида за труда си, но в много фирми и учреждения камерите отдавна не са някаква новост и следят денонощно персонала си. Госпожа Такева заплаши, че "ако си нямаме доверие с родителите, ще напуснем масово работа и нека те да дойдат да ги обучават". Г-жо Такева вие има ли какво да криете? Информираност и участие на родителите За съжаление от моя опит на родител мога да кажа, че информираността на родителите за учебния процес, за справянето/несправянето на детето, за прекарването му в детската градина или училище, за отношенията и въобще за училищния живот на детето, е минимална (за общински детски градини и училища). По-скоро преобладават стандартни поздрави между родители и преподаватели. Съгласна съм, че децата са много на брой – между 24 – 30 деца в училищен клас и над 30 в детските градини. Внимание се обръща вече при наличие на проблем, но дори и тогава не е сигурно, че адекватно ще се реагира или ще се информира за проблема. По какъв начин може всеки родител да получава адекватна информация за деня на детето в училищна среда? Факт е , че масово липсва комуникация между родители и учители, а връзката родител-учител-дете въобще не съществува. Родителите не участват в училишния живот на децата си и изобщо липсват като фигура в училището. Дистанцията между дете и родител се създава именно в училище. Родителят не е съпричастен към процеса и в безизходица намира единственото решение – а именно да подслушва работния процес в училище чрез скрити камери и микрофони в дрехите и учебните пособия на детето си. Мъчително е да нямаш вяра и доверие на възпитателите, където си поверил и преминава целия ден на детето. Сякаш учителите и възпитателите нямат опита и наблюдението за отчетност и обратна връзка, както и възприемане на всяко едно дете като отделен индивид. Поради липсата на всяка информираност за училищния живот на децата, бих подкрепила инициатива за камери в класната стая като изключително крайна мярка с определени правила за използване и достъпност. Г-жа Такева обвинява в липса на родителско внимание, но според мен родителите просто приемат и се примиряват и са се превърнали в безгласни, от които се искат единствено средства за екскурзии, организации, за базата, за учебници и т.н. "Същите тези родители, в еуфорията на недоверие към образователните институции, са готови да извършат чудеса от предложения и обвинения към работещите в образователната система, но не са готови да признаят огромния си дефицит от родителски способности и умение да партнират на учителя", пише в позиция на синдиката. А защо не се дадат адекватни и ефективни начини за създаване на партньорство и да отпадне нуждата от въвеждане на камери за наблюдение в класните стаи? Как заинтересованите родители могат да бъдат включени в обучението на децата си? Идеята за открити уроци (1-2 пъти през учебната година), отворени дни и концерти/ спортни празници/ състезания/ празненства и т.н. е добра и допринася за връзката между родител – преподавател - дете, но дали е достатъчно? Сякаш липсва непринудената връзка и съпричастност на родителите в образованието на децата. Смятам, че всеки отговорен и заинтересован родител на драго сърце би се включил по всякакъв начин в обучителния процес на детето на територията на училищата, но вместо това оставам с впечатлението , че родителите са единствено придружители. Дори задължителните портиери или охранители в училищата често имат неадекватно отношение към родителите. Наскоро имах такъв пример в училище – не бях допусната до класната стая на детето, а отношението на портиера към мен беше недопустимо и обидно. Да, правилата са си правила, но се почувтсвах като престъпник пред портите на образованието. Не би трябвало класната стая да бъде частна и неприкосновена зона за родителите предвид, че пращаме децата си доброволно на задължително държавно образование. Защо не погледнем на камерите като на превенция на тормоза и насилието, агресията, неподходящо поведение, злоупотреби както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Може би камерите в класните стаи ще подтикнат всички участници да покажат най-доброто от себе си, да спазват добро поведение и да се изгради безопасна и добра училищна среда. Учителите могат да покажат професионализма, подхода и отношението си към децата. Защо учителите се чувтсват застрашени от тази идея? Едва ли един учител, които не се притеснява от начина си на обучение и преподаване, ще има против да бъде сниман в работна среда (например - за урок, за час, за ден). Разбира се, че учителите заслужават своето свещено работно място и уеднение с учениците. Мислейки, че непрекъснато са наблюдавани, чисто психически това може да попречи на педагогическия подход в преподаването, особено ако позволят фокуса да бъде върху това, че са наблюдавани и да се опитват да контролират всяко свое движение, дума, мисъл и т.н. Това наблюдение не би имало за цел да критикува, оценява или осъжда преподавателския подход на учителите, а да осигури по-добра и по- сигурна среда за всички участници. Идеята не е да се нарушава поверителността на учителите и учениците, а да се създаде информираност и подобряване за училищната обстановка за заинтересованите. Видеоподходът може да се използва при проблеми с адаптацията, при проблемни ученици, също така би било полезно при деца със специално образователни потребности. Може би иманно камерата е антипод на липсата на активност и нормална връзка на родители – учител – деца. В следващата статия ще проследим как камерите в класните стаи се използват и прилагат в други държави, както и последвалите реакции. (край на Част 1) " Буквички" 21 580